Понятието минерална вода води началото си още от XVI век. То произхожда от латинските корени “minero” – копая руди или “mineraliq” – къс руда. Приема се, че най- правдоподобно обяснение на понятието минерална вода се дава по признаците, които различават мин. вода от обикновените чешмяни води. Признаци са : дълбокия произход; t ; съдържанието на значителни количества основни минерални вещества; съдържание на газове и редки елементи; постоянен дебит; непроменен състав и свойства.
Минералната вода в село Ягода е позната още от древността. В края на 60-те години на 19 век човек на име Стоенчо Груеолу, организира построяването на банско помещение за хигиенни нужди.
Доста по-късно през 1903 година при каптирането на минерална вода, неочаквано строителите се натъкнали на останки от стари римски бани с доста големи размери. Там били намерени мраморни статуи, релефи и многобройни старинни предмети, от което правим заключение, че още от незапомнени времена тук е съществувал лечебен извор, който е привличал нуждаещите се, за да облекчава болките и страданията им. През 1928 година се построява част от минералната баня. Следват няколко години и през 1934 година банята е довършена и обновена. Ягодовската минерална вода извира с температура 54 градуса. Тя е с по-ниско съдържание на сяра, по-ниска обща минерализация /370-380 мил.мола на литър/ и по-ниска радиоактивност от минералната вода в Павел баня.

•    Болести на опорно-двигателния апарат, в т.ч.: артрозна болест, ревматични и ревматоидни артрити и полиартрити, периартрити на раменната, колянната и други стави, болести от пренапрежение на крайниците, дископатии в лумбалгичен стадий без радикулярен синдром, миозити и фибромиозити, състояния след фрактури, травмени увреждания, следоперативни състояния и др.
•    Хронични болести на периферната нервна система и функционални нервни заболявания, в т.ч.: неврити и невралгии, дископатии, дискови хернии и дискогенни радикулити, цервико-брахиални плексити, периферни вяли парези, вегетативни полиневропатии, неврози, мигрени и др.
•    Хронични гинекологични заболявания, най-вече: хронични оофорити, салпингити и аднексити, хронични метрити и параметрити.
•    Заболявания, подходящи за питейно балнеолечение и за питейна профилактика: стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, костно-ставни със синдром на остеопороза, зъбен кариес.
•    Заболявания на кожата – псориазис и други неинфекциозни кожни болести.
Минералната вода е лечебна природна вода, въздействаща със своя минерален и газов състав, висока температура. Тя представлява по-наситен или по-разреден дисоцииран електролитен разтвор на минерални вещества и газове. Разтворените в нея елементи, прониквайки в организма, участват в биохимичните реакции. Колкото концентрацията на минералната вода е по-слаба, толкова дисоциацията и активността на йоните в известни граници е по-голяма.
Минералните води имат ефект върху целия организъм на човека, защото повишават защитите му сили – това е едно от неспецифичните им въздействия. Минералните води повлияват със съдържанието си например на желязо, въглероден двуокис и др., които са биологично активни вещества. При външно приложение минералните води оказват влияние чрез кожата. Дразненията, които те осъществяват върху нея се предават чрез рецепторите по нервно-рефлекторен път до главния мозък. от друга страна тези дразнения преминават от кожата в подлежащите тъкани и чрез лимфо и кръвообръщението като обхващат целия организъм. Температурата на водата оказва влияние върху топлинния баланс на организма, действайки като температурен фактор. Минерална вода образува върху повърхността на кожата т. нар солева мантия от соли на минерални вещества, която действа 1-2 денонощия след банята или ваната.
Ценно качество на Ягодовската минерална вода е съдържанието на флуор, който оказва благотворно и лечебно влияние върху заболявания на опорно-двигателния апарат и на костите. Минералната вода в с.Ягода е с доказани лечебни свойства върху кожата.
Минералната вода не бива да се приема като „трапезна вода”, а под строг контрол, защото могат да възникнат нежелани реакции от страна на организма.Питейното приемане на мин.вода трябва да бъде индивидуализирано и контролирано, съобразено с нейната физико-химична характеристика, както и с вида и стадия на заболяването. Приета вътрешно мин.вода оказва локално действие в устната кухина , стомаха и червата. Спомага за отмиване продуктите на възпалението, остатъците от храна, промяната на рН на стомашното и чревно съдържание, нормализиране на перисталтиката. Успоредно с това настъпва усилена миграция на левкоцитите в лигавицата. След като премине бариерата на стомашно-чревния тракт, мин.вода попада в кръвта и чрез своите( съставки) инградиенти оказва специфично и общо въздействие върху организма. Този ефект се засилва и по невро- хуморален път. Действащите фактори при питейното прилагане на мин. вода са следните: общо дневно количество, времето за прилагане (балнеологичен курс), t0 на водата и начина на приемане. Времето на прилагане на мин.вода в различно и зависи най- вече от характера на заболяването, както и от физико- химичната характеристика на водата.Най- често мин.води се пият от 10 до 60 мин. преди хранене. При тези условия водата преминава най- бързо през храносмилателния тракт и претърпява най- малки промени . По- рядко водата се приема непосредствено преди или до първия час след хранене. Тогава тя се задържа по- дълго в стомаха и оказва по- изразен локален ефект. Начина на приемане на водата също има съществено значение. Изпиването на мин. вода трябва да стане изведнъж на цялото количество, като се цели тя да попадне бързо в кръвта. Може да се пие също бавно, на глътки, в продължение на 10-15 мин. , когато се цели получаване на локален ефект. Положението на тялото може да е различно. При движението на пациента преминаването на водата става по- бавно от колкото в покой. От легнало положение на дясната страна водата преминава по-бързо през стомаха.